Общи сведения

Заболяването СПИН (синдром за придобита имунна недостатъчност) е последния стадийна едно инфекциозно заболяване, причинено от вирус HIV (human immunodeficiencyvirus). Една особеност на HIV-инфекцията е, че от момента на заразяването до манифестирането на заболяването в истинския му вид (последен стадий на болестта)минават приблизително 12 години (латентен период). Количеството на актуално болните от СПИН е само част от всички HIV-инфектирани. Понеже болните от СПИН са били заразени преди 10 години, тяхното количество отразява нивото на разпространение на инфекцията през този период от време. Рано или късно голяма част от серопозитивните манифестират симптомите на СПИН, освен ако чрез прилагането на нови антивирусни медикаменти може да се спре развитието на заболяването или да се стигне до пълното му излекуване.

Разпространение на HIV-инфекцията

HIV-инфекцията се разпространява незабелязано по сексуален път през 60-те, 70-тегодини на 19 век, в началото в Африка после в Америка, Европа и накрая в Азия. Като самостоятелно заболяване HIV-инфекцията бива за първи път открита през 1981 годи насред хомосексуалисти в САЩ. В началото е било застъпено мнението, че само хомосексуални са засегнати от това заболяване. В Западните индустриални страни HIV-инфекцията се разпространява доста бързо като в началото обхваща т.н. рискови групи(хомосексуални и токсико-зависими); но обхваща също и хетеросексуални. В Африка и Азия още от самото начало броя на заразените мъже и жени е приблизително еднакъв. Световната здравна организация (СЗО) отразява, че в края на 2004 година броя на живите HIV-заразени наброява 35,9–44,3 милиона. Само през 2004 година са 4,3–6,4 или заразени или инфектирани нови 5 милиона души. Това са 11'781–17'534 нови случаи, брой инфектирани на ден. Епидемията продължава да се разраства в целия свят. Над 75% от заразяването в световен мащаб става по хетеросексуален път. До края на юни 2005 година в Швейцария случаите на СПИН наброяват 8124, а HIV-инфектирани са 28 253 пациенти. Реалните цифри обаче би трябвало да са много по-високи. При половината от случаите заразата се предава по хетеросексуален път.Опастността от заразяване с HIV-инфекция сред рисковите групи(хомосексуалисти ии.в. нарко-, и дрога зависими) е 30 до 40 пъти по-голяма в сравнение от опасността от заразяване при хетеросексуалните.

От Инфекцията до Заболяването

 Причинител на болестта (Патогенен причинител)Днес са познати 2 различни типа на СПИН вирус: 1 HIV-1 с 10 подтипа (А–J) и 1`HIV-2с 5 подтипа. Заедно с тях съществуват поредица от щамове, които не могат да бъдат класифицирани в никоя група: например група 0 на HIV-1. За всеки подтип и щам съществуват многобройни варианти. Вирусите, както и HIV не са самостоятелниорганизми.За да преживее 1`HIV се размножава и е зависим от определени клетки в организма на гостоприемника. В случай на заразяване вируса навлиза в клетката гостоприемник. Те носят със себе си ензима “Инверсна транскриптаза”, който трансформира наследствената информация вируса (РНК) в наследствена информация на човешката клетка (ДНК). Наследствената информация на вируса е така интегрирана в наследствената информация на клетката гостоприемник, че може да остане неактивна с години. Рано или късно, обаче вируса започва да се мултиплицира. При размножаването си вируса злоупотребява с клетката гостоприемник за своята цел. Ензима “Протеаза” си служи със сегменти на вируса, за да се образуват нови инфекциозни вируси. Последните напускат клетката гостоприемник и нападат други клетки. При превръщането на генетичната информация (наследство) и при производството на копия на генетичната информация за образуване на нови вируси, се създават постоянно нови варианти на HIV поради грешка в репликацията. Тези варианти могат да се различават от оригиналния вирус по техните характеристики. Могат да бъдат например повече или по малко вирулентни и да забавят или ускорят появата на СПИН, а като последица да доведат и до смърт. В организма само на един единствен серопозитивен се откриват милиони варианти на вируса. Тази изменчивост на вируса подпомага неговата способност за адаптация и бързо изработване на резистентност спрямо медикаменти. Опитите за откриване на ваксина или медикаменти, които да излекуват един HIV-инфектиран пациент досега са неуспешни поради голямата изменчивост на вируса.

Отслабване и унищожаване на имунната система

 Имунната система има 2 функции; първо- да се бори срещу външните патогенни причинители (бактерии, вируси, гъбични инфекции и др.), които причиняват т.н.инфекциозни болести; второ- да предпазва от развитието на злокачествени тумори разпознавайки и унищожавайки увредените или изменени клетки в организма. Имунната система на човека се бори години наред с вируса преди да отслаби своите функции. Между имунната система на човека и 1’HIV-вируса е налице една истинска битка. Днес се знае, че малко дни след контаминацията (заразяването) с вируса (остра фаза на инфекцията), се оформят всеки ден милиарди и милиарди от нови вируси. Вируса с мултиплицира така бързо също и през латентния а симптоматичен период. Имунната система успява да разруши тези огромни количества от вируса като запазва едно определено равновесие дълги години. Когато обаче се манифестира истинския стадий на заболяването, 1`СПИН (стадий 3 – на заболяването); имунната система на човека отслабва много за разлика от вируса, който увеличава много бързо своите количества. Поради този имунно дефицит организма е по-уязвим и предразположен към заболявания, преди всичко инфекциозни и туморни заболявания.

Макрофагите – конете на Троя

Когато вируса влиза в контакт с лигавиците при полов контакт, той бива блокиран отМакрофагите. Макрофагите имат за задача да унищожават патогенните причинители(вируси, бактерии, гъбични инфекции, паразити), когато последните навлизат в организма. Макрофагите образуват една определена линия на защита. Те могат да предотвратят едно заразяване или една инфекция, а също да алармират имуннатасистема,че някои патологични агенти са преминали защитната линия. Системата за алармиране действа много добре, обаче 1`HIV я дезактивира. Вируса има способността да се внедри в макрофага, да се размножи във вътрешността му и да промени неговите функции. Така макрофагите играят роля на конете на Троя, позволяват на вируса да навлезе и да се разпространи в организма.

 Клетките-(помощници) извън борбата 

Един път проникнал в лимфните възли и в кръвта, вируса отстранява от битката друга част от имунната система: клетките-helper (= CD4-Lymphociti). Тези клетки координират борбата срещу патологичните агенти и образуват заедно с макрофагите основните елементи на имунната система. Вирусът измамва също и клетките помощници и ги използва като клетки гостоприемници; навлиза във вътрешността им итам се размножава като променя функциите на тези клетки (клетки гостоприемници). 

Антитела

Когато организмът е нападнат от една инфекция имунната система образува Антитела, които могат да разпознават патологичните агенти и да ги унищожават. Също и при HIV-инфекцията в тялото на заразения се образуват Антитела, които циркулират в кръвта. Те не могат обаче да разпознаят и елиминират всички HIV-вируси, защото една част оттях е скрита в клетките гостоприемници. Наличието на Антитела HIV може да се установи чрез лабораторен тест и доказва, че е налице контаминация или заразяване сHIV. 

Доказване на HIV инфекция.

Тестът “Elisa”(скрининг тест) е общоприетия тест HIV; извършва се от лекар или вмедицинска лаборатория. Тестът отчита наличието на HIV-инфекция. Т.н. тест Western- Blot е специфичен тест за Антитела, който се прави в случай на положителен резултат от теста Еlisa; е един тест за доказване и контрол. Периода между заразяването и разпространението на Антитела в кръвта варира и зависи от различни фактори (начин на заразяване, количества вирус и т.н.). Базирайки се на всички актуални сведения Антителата могат да бъдат установени 2 до 6 седмици след заразяването. В по голямата част от случаите обаче Антитела могат да бъдат установени едва 3 месеца след заразяването. Ако пациента е бил изложен на риск от инфектиране и теста е бил направен първите 3 седмици от евентуалното заразяване; даже и ако теста е отрицателен желателно е да бъде повторен отново след 3 месеца. Съществуват два теста, които представят наличието не на Антитела, а на самия вирус: т.н. “Антигенен тест” е в състояние да разпознае една съставна част на HIV(p24 Антиген); а също и “PCR (полимераза реакция)-тест”, който определя наследствената информация на вируса. Тези последни 2 теста се провеждат, за да се подкрепи теста “Еlisa”, когато количеството на Антитела не е толкова високо (в първите седмици от заразяването) или когато резултата от Еlisa-теста не е достатъчно ясен. В същото време последните 2 теста също не могат да отчетат наличието на вируса веднага след инфектирането, а само няколко дни след кат остане възможно отчитането на теста Еlisa. Чрез теста “PCR”може да се определи количеството на вируса в кръвта, което е много важно при лечението на HIV. 

Развитие на заболяването

От 1993 година HIV-инфекцията е разделена на 3 стадия и категории:

Стадий А – острата фаза на HIV-инфекцията се нарича още а симптоматична фаза. Две(2) до шест(6) седмици от заразяването голяма част от инфектираните реагират особена форма на фебрилитет, която преминава бързо като при жлезната треска наПфайфер. Следва асимптоматичната фаза, която може да продължи с години и серо-позитивния няма това време никакви оплаквания. В този период вируса продължаваобаче да се размножава в организма и серопозитивния може да зарази други хора.Понякога може да се наблюдава увеличаване на ингвинални, аксиларни и латероцервикални лимфни възли за период от няколко месеца.

Стадий В – характеризира се със симптоми, причинени от силно отслабване на имунната система. Тези симптоми обаче не влизат още в специфичната патология на СПИН. Тези симптоми се съпровождат с едно не добро здравословно състояние на пациента като цяло. Между тях са температура, нощно изпотяване, загуба на тегло, диария. Симптомите присъстват повече от един месец и нямат никакво обяснение. Освен това се манифестират различни инфекциозни заболявания - микози на устната кухина и на гърлото (кандидози) или вирусни заболявания (херпес зостер-herpes zoster).

Стадий С – означава последния стадий на HIV-инфекцията; СПИН в истинския стадий на своето развитие. Причинява се от колапс на имунната система и се характеризира с много специфична нозологична картина. Като цяло такива симптоми могат да се появяти при други заболявания преди всичко инфекциозни и туморни. Много чести самикозите на езофага (кандидози), също така и специфични форми на белодробни възпаления (Пневмония причинена от Pneumocystis carinii), форми на туберкулоза, вирусни инфекции (ретинит причинен от citomegalovirus), паразитни болести (мозъчен абсцес причинен от toxoplasma), диария причинена от criptosporidi, редки форми на тумори (саркома на Капоши), лимфоми, мозъчни тумори, а също и неврологични заболявания, сред които и HIV деменция, Wasting синдром форма на силно изразена загуба на тегло. С клиничната изява на заболяването лекарят може чрез специфични лабораторни тестове в кръвта да определи пораженията на имунната система (понижение на. Kлетките-помощници и повишение количеството на вируса. Горепосочените лабораторни тестове са разделени в 3 категории (1, 2 и 3). Колкото по високо е вирусното ниво и по ниско количеството на Т клетките помощници, толкова по слаба е имунната система. Като последица се увеличава риска от опортюнистични инфекции -инфекции, причинени от не толкова опасни причинители, които се развиват само при много силно отслабена имунна система. 

 Терапия

 Антивирусна терапия.Днес разполагаме с 2 групи медикаменти за борба с HIV-инфекцията: инхибитори наинверсната транскриптаза и инхибитори на протеаза. Инхибиторите на инверснататранскриптаза попречват на интеграцията на генома на вируса в ДНК на клетката гостоприемник. Медикамента блокира ензима ”инверсия транскриптаза”, който е необходим за синтеза на ДНК. Инхибиторите на протеазата блокират ензима “протеаза”,който е фундаментален за формирането на нови вируси. Днес се прилагат и двете лекарствени групи в комбинация: заедно задържат ниско нивото на вируса в кръвта, като забавят по този начин развитието на заболяването. През последните години е направен голям прогрес в анти HIV-терапията. В началото на 90 години антивирусна терапия е била прилагана само в напреднали случаи на HIV-инфекция. Днес се започва много по рано с тази терапия с надеждата първо да се забави мултиплицирането на вируса, а с това да се забави и разрушаването на имунната система; второ да се предотврати формацията на резистентни на медикаменти варианти на HIV-вируса; трето да се намали степента на заразяемост на серопозитивния. Известни изследвания демонстрираха, че антивирусната терапия намалява до голяма степен риска от предаване на HIV-инфекцията майка – дете при бременност и раждане. Като антивирусна терапия днес се прилагат 2 различни инхибитора на “инверсната транскриптаза” и 1 инхибитор на“протеазата”. Инхибитори на “инверсната транскриптаза са 1`АZT (=Ретровир; Retrovir®); Ламивудин, Lamivudin (=3ТС®), ddС (Хивид, Hivid®), ddl (=Videx®).Инхибитори на протеазата са Индинавир, Indinavir (Криксиван, Crixivan®) и Нелфинавир, Nelfinavir (Вирацепт, Viracept®). 

Медикаментозна профилактика на СПИН.

Целта на профилактиката е да предотвратят или най-малкото да забавят възможните  патологии, причинени от HIV-инфекцията в стадий С. Тези средства могат да елиминират обаче само симптомите. HIV-инфекцията е винаги нелечима и разрушаването на имунната система е неминуемо. Пътят за профилактика на опортюнистичните инфекции зависи от стадия на заболяването. Използват се различни медикаменти, например за профилактика на Пневмоцистис-карини-Пневмония се препоръчва Ваktrim®. 

Профилактика след излагане на HIV-инфекция.

От няколко години медицинския персонал, станал жертва на един професионален инцидент с експозиция на риск от заразяване с HIV (убождания от вече използвани игли спринцовки) е лекуван с един или няколко антивирални медикамента за период от 2 до4 седмици. Риска от заразяване по този начин е намален до 80%. От края на 1997 година тази терапия може да бъде потърсена в Швейцария също от хора, които смятат, че са били заразени поради невзети предпазни мерки при сексуален контакт със серопозитивен партньор. Не се знае много за ефективността на една такава терапия. Едно е ясно обаче, терапията трябва да започне колкото се може по скоро след едно евентуално заразяване: ако е възможно няколко часа след заразяването или през първите72 часа след заразяването, преди вируса да се е разпространил и обхванал целия организъм. Антивирусните медикаменти трябва да се приемат за период от 2 до 4седмици и имат не леки странични ефекти. Решението да се предприеме антивирусна терапия се взема винаги от лекар в лечебно заведение. В момента няма достатъчно информация какви поражения върху здравето на пациента за в бъдеще може да предизвика прилагането на една антивирусна терапия.  

Как се пренася HIV

HIV-вируса може да се пренесе директно от серопозитивни на други хора; но не така лесно както грипния вирус или туберкулозния бацил, при които пренасянето става повъздушно-капков път при кашлица и кихане (въздушно-капкови инфекции). Заразяване с HIV е възможно тогава, когато телесни течности от серопозитивния влязат в контакт с лигавиците, с наранявания на кожата или директно в кръвното русло на друг човек.Интактната кожа, представлява бариера, през която вируса не може да проникне заради корнеалния слой. Вирусът HIV е представен в различни телесни течности: кръвта,спермалната течност, вагиналните секрети съдържат много високи нива на вируса.Последния е налице макар и в не толкова високи концентрации също и в слюнката, в майчиното мляко, в сълзите и в урината. В потта не е открито присъствие на HIV-вируса. 

Начини на заразяване с HIV

Сексуални контакти:

HIV-инфекцията е преди всичко заболяване, което се предава по сексуален път. Пренасянето става чрез спермална течност или чрез вагинален секрет. Само един единствен контакт със серопозитивен партньор е достатъчен за заразяване. Също така оралните контакти и целувки с език са потенциална заплаха.

Дроги:

Токсико-зависимите са изложени на голям риск от заразяване при използване на общи спринцовки и игли (преди всичко i.v., интравенозно дрога-зависимите).

Заразяване майка-дете:

Една серопозитивна майка може да зарази детето си по времена бременност и в момента на раждането. Също и кърменето може да бъде опасно(пренасяне на инфекцията чрез майчиното мляко). Честотата на заразяване е приблизително 20–30%; чрез една терапия на базата на антивирусни медикаменти тази честота може да бъде занижена значително.

Преливане на кръв и трансплантация на органи:

 Във всички индустриални странидонорите на кръв и на органи са подложени на HIV-тест ( в Швейцария от 1985 година).Риска от пренасяне на инфекцията от донори на кръв и органи, на друг пациент в Швейцария е приблизително 1:500 000. В страните от третия свят специално в Африка и Южна Америка не винаги може да се гарантира, че кръвните продукти не са били заразени с HIV-вирус.

Рискове на медико-санитарния сектор:

 Риска е минимален ако медицинския персонал спазва нормалните хигиенни норми. Най-голям риск съществува при убождания и наранявания с вече използвани спринцовки и игли при някой серопозитивен пациент. Риска от заразяване при тия случаи е около 0,3%.

Рядко срещани пътища на заразяване:

Заедно с типичните начини на заразяване съществуват и рядко срещани пътища за заразяване, които имат също епидемио-логичнозначение и в единични случаи имат трагични последствия. Сред тях са татуировки, ухапвания, възможно е също заразяване на пациент от страна на серопозитивен хирург.  

Няма опасност от заразяване при следните случаи:

Във всекидневието: в трамвая, в училище, в тоалетни и т.н.

Кожни контакти: ръкостискане, милувка, целувка по бузата.

Спорт: плуване, игри с топка.

Хранене: в ресторанта

Сексуална сфера: никаква опастност ако сте верни на собствения си партньор (при условие, че и двамата партньори не се излагат на други рискове от заразяване с HIV вирус).

Разбира се при всички случаи трябва да се спазват нормалните хигиенни норми и да се избягва контакт с открити рани.  

Възможности за предпазване от една HIV-инфекция.Възможно е за в бъдеще да са на разположение ваксина или медикаменти, които са в състояние да лекуват заболяването. Много е важно разбира се да се предотврати инфектирането като се избягват всякакви рискови контакти и всеки се научи да носи отговорност за действията си.

 Вярност.

Риска от заразяване е изключен, ако двамата партньори не са серопозитивни и са верни един на друг.

Избор на партньор.

При започване на нова емоционална връзка съществува опастност от заразяване с HIV. Затова е важно да се внимава при избора на партньор. Риска от заразяване е нулев само когато избрания партньор не е серопозитивен. Колкото по малко партньори всеки има по малък е и риска от заразяване.

 HIV-тест.

 Ако един от двамата партньори е бил изложен на риск от заразяване в миналото може да се подложи на HIV-тест за изключване на евентуална инфекция.

 Презерватива.

 Когато се използва презерватив и единият от двамата партньори е серопозитивен риска от заразяване може да се намали , но не е изключен напълно. Макар, че презервативите са винаги контролирани възможно е да имат понякога фабричен дефект, а при заразяване с HIV за нещастие изхода е винаги летален.

 Младите хора имат естествено много малък или никакъв опит с кондомите и за това при тях опасността от заразяване е по-голяма.

Абстинентен синдром при дрога зависими.

Дрогите и алкохола променят усещането за реалност, намаляват чувството за отговорност, способността за оценка и автоконтроли по този начин подтикват към по-лесни сексуални контакти без разбира се взети предпазни мерки. Абстинентния синдром при дрога зависимите е много важна интегрална част от профилактиката на HIV-инфекцията.Когато се търси нов партньор може да се намали или елиминира риска от заразяване, ако се съблюдават следните правила: да се прецени добре партнъора,да се направи HIV-тест, да се използва презерватив. Рискът намалява значително ако се съблюдават тези 3 правила.

Източник .aids-info.ch