Хламидиите са облигатни вътреклетъчни Gr(-) бактерии, с изразен тропизъм към епителните клетки на лигавиците. Към рода Chlamidia принадлежат 4 вида:C.trachomatis, C.psittaci, C.pneumoniae, C.pecorum

Първите 3 вида, имат важна роля в човешката патология.

Съответно: видовете хламидии и заболяванията, които причиняват са:

C.trachomatis

Серотип А,В,Ва,С

очи: трахома

Серотип Д,Е,F,G,H,I,J,K 

урогенитален тракт: уретрити, цервицити, ендометрити, салпингити, бартолинити, проктити и др.

очи: конюнктивити с включвания, вкл. у новородени

БД : пневмония в новородени и кърмачета

Серотип L:1,L:2,L:3

гениталии: Lymphogranuloma inguinale (venereum)  

C.psittaci

2 серотипа - БД : орнитоза

C.pneumoniae

1 серотип - БД : интерстициална пневмония

NB! До 80% от гениталните инфекции при жените и до 25% при мъжете протичат асимптомно, но тези индивиди са опасни като източник на инфекцията.

NB! От клиничната практика се знае, че C.trachomatis-инфекцията много често засяга горния етаж от половата с-ма у жените (ендометрит, параметрит, салпингит, оофорит, възпаление на тазовата съединителна тъкан), поради което играе важна роля за възникване на безплодието. 

Успоредно с това важно е наличието на асимптомни, атипични и неразпознати форми на протичане на инфекцията, които се демонстрират направо с настъпили усложнения! По тези причини скрининговите изследвания на млади жени със или без гинекологична симптоматика за откриване на хламидийна инфекция имат оправдание, колкото и скъпо да струват лабораторните изследвания. Чрез тях се осигурява ранна етиологична диагноза и целенасочено лечение. 

Прилагани в лабораторията тестове за диагноза на хламидийни инфекции:  

Chlamidia директен тест (ELISA)  

Доказване на хламидийния Аг в материал взет от болни в зависимост от локализацията на инфекциозния процес (остъргване от конюнктивата и склерата, конюнктивален секрет, материал от ендоцервикса, простатен секрет, уретрален секрет и т.н.). 

Серологична диагноза на C.trachomatis инфекциите (ELISA)

Най-подходящ момент за вземане на проба е хламидийната инфекция да е в остра форма или рековалесценция, според клиничното протичане. Тогава се документират високи стойности на антихламидийни Ат в серума: 

наличието на Ат от клас IgM (над определени гранични стойности) при липса на Ат от клас IgG говори за най-ранна фаза на имунен отговор (преди да е започнал синтез на Ат от клас IgG или те са в много ниски стойности), присъщ за т. нар. “свежа инфекция”. 

наличието на Ат от клас IgM и IgG във високи стойности – говорят за разгърнат имунен отговор (с превключен синтез и на IgG Ат) при “свежа инфекция “. 

наличието на високи стойности на IgG при ниски (нормални) стойности на IgM – говорят за значително напреднала инфекция или хронифицирала. 

NB! Паралелното изследване на IgM и IgG има определено предимство, тъй като хламидийната инфекция може да бъде доказана в най-ранната фаза от нейното развитие само по повишените стойности на IgM, в тази фаза IgG са все още в норма. При напреднала инфекция, когато стойностите на IgM се нормализират, инфекцията се доказва по високите нива на IgG . 

При изследване само на IgG (без IgМ), когато получените стойности са гранични (9-11 АЕ) или са около горна граница на нормата, но е налице подозрителна клиника, насочваща към такъв вид инфекция е уместно изследване на IgG в динамика , т.е. втори серум за IgG - 2 седмици след взетия първи. Покачване стойностите на IgG във втория серум е доказателствено за хламидийна инфекция. 

NB! След преминала хламидийна инфекция (лечение), понижението на стойностите на IgG може да бъде много бавно, възможно е до 1-2 години да персистират IgG над нормалните стойности. Това налага при диагностиката на хламидийната инфекция да се съпоставят данните от клиничната картина, лабораторните изследвания и епидемиологичната ситуация. 

Начини на предаване
Предаването на хламиди между хора става чрез контакт на лигавиците, обикновено при полов акт.

Симптоми
Много малко жени и едва половината от мъжете имат симптомите характерни за инфекция с хламиди

У мъжете симптомите включват течение от пикочния канал (прозрачна бяла или жълтеникава слузеста течност) и понякога парене или сърбене в пикочния канал при уриниране. Тези симптоми често се проявяват 1-3 седмици след половия акт, който е довел до предаването им.

У жените симптомите са усилено течение (бяла или жълтеникава слузеста течност от вагината), парене или сърбене в пикочния канал по време на или веднага след уриниране, често уриниране, нередовна менструация а понякога и коремни болки.

И при двата пола симптомите могат да изчезнат след няколко дни, в който случай инфекцията ще остане латентна дълго време. По-късно може отново да се възпали по различни причини, напр. заради други инфекции. Заразата с хламиди може да бъде носена дълго време преди бактерията да се разпространи и да започне да причинява появата на симптоми. Повечето хора не проявяват симптоми, въпреки че са заразени.

Усложнения
Ако не се реагира бързо на хламидиева инфекция, съществува опасност от възпаление на фалопиевите тръби и дори възпаление на тестисите. Хламидите са най-честата причина за възпаление на фалопиевите тръби, което може да доведе до стерилитет или извънматочна бременност. Хламидите могат да засегнат и очите и да причинят значително възпаление, включително временна слепота. Колкото по-често се заразява човек с хламиди, толкова повече се увеличава вероятността да се появят нежелани последствия, като стерилитет.

Диагноза
По време на медицински преглед често се забелязва известна червенина на върха на пениса. У жените може да се забележи червенина и възпаление на лигавицата на вагината и шийката на матката. Понякога и нищо нередно не може да се забележи при медицински преглед, дори когато съществува инфекция.

В наши дни инфекциите могат да се диагностицират лесно и с тест за урина. Резултатите обикновено стават готови за няколко дни. Хламидите не могат да бъдат открити чрез кръвен тест. Може и изобщо да не бъдат открити дори при преглед, въпреки че преглежданият човек е заразен.

Лечение
Хламидите се лекуват със специални антибиотици. Лечение само с пеницилин не е достатъчно. Лекарствата, които най-често се употребяват в наши дни се взимат на една доза или веднъж дневно в продължение на една седмица. Заради това е важно да се лекува всеки, който смята, че може да е заразен, дори и резултатите от тестовете да не потвърждават наличието на инфекция.